Географските селски пустини на България и откъде „ще потече водата“
Земите, които в България, биха попаднали в категорията „географски пустини“, с под 10 души на квадратен километър, у нас вече са разширили землищата си до 40 000 кв.м. Това е близо една трета от територията на страната, обобщава гл. асистент Никола Цеков от Института за изследване на населението и човека, автор на монография за селската депопулация. Той е и сред авторите на Проект БАН, залегнал и в основата на Стратегия за демографско развитие /МС/. В ЕС подобни райони има само в Северните райони на Швеция и Финландия, в условията на суров климат. У нас се изоставят плодородни райони, с мек климат, засега пощадени от сериозни бедствия. Може би истинското бедствие е тъкмо обезлюдяването на българското село и селските райони, което ако продължи със същите темпове, през 2060-та няма да имаме селско население. Кое ще върне младите в селата? Как ще се „разбият“ трите основни полюса на депопулация на селските райони – Северозапада, част Централния Балкан и Странджа
Гледайте „Говори България“, тази неделя от 18.00 часа, с водещ Ваня Манолова. Гости са гл. асистент Никола Цеков и проф. Татяна Коцева от Института за изследване на населението и човека при БАН. Кадрите са от плодородни и позапустели райони в Югозапада и Същинския Запад, които биха могли да се съживят и с по-гъвкаво използване на средствата по ОСП и ПРСР. Коментарът- как да се случи новото прерайониране на България.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ