Технология за хранене на зайци
Заекът понася добре значително голям брой растителни храни. Тази негова способност се дължи на една особена физиологична характеристика, наречена цекотрофия, която е типична само за този вид домашни животни. При цекотрофията сдъвканата и ослючена храна достига в стомаха и след това в сляпото черво. Произвеждат се т. нар. цекотрофи, които се изхвърлят под формата на верижки, след което те отново биват погълнати от животното, без да се дъвчат втори път. Тези меки изпражнения се покрити със слуз, бедни са на сурови фибри, с по-високо съдържание на вода, витамини, протеини и минерални соли. От стомаха преминават в тънките черва, където се извършва втора асимилация, и накрая в дебелото черво, където се дехидратират и се превръщан в твърди изпражнения, които биват изхвърлени. Благодарение на цекотрофията заекът съумява да подобри използването дори на най-бедните храни и рециклира част от съдържащата се в тях вода.
Този механизъм се активира на около три-седмична възраст, когато животното започва да приема твърди храни и се развива напълно при навършването на 5 седмици когато приключва отбиването. Основните хранителни нужди на заека в периода на растеж и угояване са следните: сурови фибри, протеини и вода. Суровите фибри, приемани най-вече под формата на сено са изключително важни за поддържането на функциите на храносмилателната система. Освен това сеното спомага за намаляване на излишъците от влага, приемана със свежите храни, като по този начин се избягват диарии и подувания на стомаха. Препоръчителната дневна доза сурови фибри е около 14% от храната. Необходимостта от протеини е различна в зависимост от възрастта и физиологичното състояние на животните. Бременните женски изискват количество протеини около 12 – 15 %, което се повишава до 17 – 18 % през периода на кърмене. За зайците в период на угояване необходимостта от протеини е 15 – 17 % а при разплода 12 – 13 %. Примерната дневна хранителна порция може да бъде съставена от готови пелетирани или чипсовидни хранителни смески, съчетани с качествено сено. Готовите чипсовидни хранителни смески имат редица преимущества: съдържанието на захари, протеини, минерални соли и витамини е балансирано, а усвоимостта им е улеснена и висока. Единственият им недостатък е изключително ниското съдържание на фибри, която налага непрекъснатото им обогатяване със сухи фуражи.
Като примерен хранителен режим може да се приеме следното: вечер на зайците се дава качествено сено, а сутрин хранителна смеска: или чипсовидни зърнени храни или пелетирани смески. Следобед зайците приемат цекотрофите, които са произведени от преработката на погълнатото предната вечер сено.
Средният дневен прием на чипсовидна храна в различните фази на отглеждане е следният: зайци за угояване – 100 грама, кърмещи женски – 180 – 400 грама, бременни женски – 120 – 150 грама, мъжки екземпляри за разплод 130 – 160 грама.
Водата никого не трябва да бъде студена, тъй като може да причини ентерит. За кърмещите женски са необходими най-малко 3, 5 – 4 литра на ден. За останалите животни е достатъчен половин литър. Ако храненето се извършва със свежи храни, които съдържат до 90% вода, дневната доза се ограничава, докато при използването на сухи смески, консумацията й се покачва осезаемо. Зеленчуци, плодове и неподправени остатъци от човешка храна могат спокойно да бъдат част от широката гама хранителни добавки. Хлябът също е силно предпочитана и лесно усвоима храна, но следва да се използва като калорична добавка, защото е беден на витамини и протеини.
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ