Време е тютюнопроизводителитe да се кооперират
– Г-н Тахиров, от години нашите тютюнопроизводители са свикнали по един и същи начин да бъде изкупувана продукцията им. Бихте ли обяснили какви други възможности има?
– Възможности има много, но хората имат грешна представа за културата тютюн. Те я свързват със суровина за направа на цигари или пури. Малцина знаят, че тютюнът може да се използва в много сфери – градинарство, животновъдство, парфюмерийна промишленост и т.н. Тютюневите жили се използват в скандинавските страни при производството на цветя. Смесват се с торта и това прави растенията по-здрави и издръжливи на болести. При преработката на тютюна има остатъчни количества под формата на едър прах. Той пък е добро средство за поръсване на зелени градински площи срещу вредители и най-вече охлюви. В Скандинавия е разрешено хората сами да режат тютюневи листа и да си приготвят папируси. Един килограм тютюн там върви между 30 и 40 евро. Живял съм в тези страни, занимавал съм се с това и си рекох „защо да не помогна на нашите хора.“ Трябва да се създават кооперации, сдружения и производителите да продават продуктите си в ЕС.
– Какво се оказа спънка?
– Оказаха се държавните учреждения, които като им се каже тютюн, си мислят, че това е акцизен продукт и за преноса му е забранено използването на куриерски и пощенски услуги за експорт към чуждите пазари. Преди години можеше. Разликата между тютюневи продукти и суров тютюн е голяма. Продукт е цигари, а суров тютюн означава, че може да се използва за различни направления.
– Искате да кажете, че това не е акцизна стока?
– Абсолютно! Ето какво става сега. Българските граждани или фирми нямат право да изпращат пакети в страни от ЕС, но от там може. Нашите закони работят еднопосочно. Техните пощенски услуги нямат никаква забрана да пренасят пратки с тютюн. Лично аз от Швеция изпратих пакет с тютюн по пощата с адрес Момчиловград и беше доставен.
– Сериозно ли говорите?
– Сериозно. Онзи, който е издал заповедта, че не може да се изпращат към ЕС пощенски или куриерски услуги, е забравил, че в Европа няма такава забрана.
– Значи трябва да бъде променен законът или една заповед?
– Вероятно този, който е решил това, вече не е на работа и така забраната е останала с годините и ще стои докато някой не реагира.
– Това вероятно е възможност пред тютюнопроизводителите да прескочат прекупвачите, сами да търсят по-добър пазар. Мислите ли, че тези хора могат сами да организират обособяване на самостоятелни предприятия?
– Абсолютно! Не се налага да експериментират, защото съм докарал машини, всичко необходимо и да покажа на хората една подвижна фабрика. Чрез добър мениджмънт лесно може да се установи, че ние имаме продукта, а там има директен пазар. Сега 1 кг суров тютюн, като кажеш, че струва 10-15 евро, хората се смеят. Аз с години съм продавал на половин цена. Тамошните продавачи на суров тютюн реализират килограм за 30-35 евро, а моята цена 15 евро.
Швеция ме финансира да продавам български тютюн на по-ниска цена, съответно плащам данък. Така властите се борят с черния пазар. В Швеция статистиката показва, че в сивата икономика влизат количества от порядъка на 300-500 т суров тютюн.
Автор: Диана Александрова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ