Гъбопроизводителите да получават съизмерими субсидии с животновъди и зърнопроизводители
– Г-н Димитров, разкажете за бизнеса си с гъби.
– Нашият семеен бизнес е свързан с отглеждането на култивирана печурка. С това се занимавам от близо 37 години. Работил съм 4 години в Института по растителни генетични ресурси в Садово. През годините, по време на социализма, съм развивал на няколко места в България гъбопроизводство. След демократичните промени почти всички българи се ориентираха към частния бизнес, така и аз започнах да мисля какво да правя. Създадох собствена ферма и когато след петнайсетина години децата ми пораснаха, ги поканих да се включат в семейния бизнес.
– Трудно ли е?
– В България всичко е много трудно, защото законите са срещу дребния производител. Това е моят бизнес, моят избор и нямам друга алтернатива, а пък и гъбар трудно се отказва от този занаят, защото се влюбва в това производство, интересно е и тази полезна „зараза“ към гъбопроизводството се носи цял живот.
– Как протича технологичният процес?
– В западните страни много от гъбопроизводителите работят по технология трета фаза, но ние сме въвели втора, което означава, че компостът се развива на място, в помещението около 30 дни, 10-15 дни престоява закрит, а след 22 дни започва беритба, която е около месец, като целият цикъл трае около 70 дни. Гъбите искат три неща: нормална температура за развитие на мицела – между 24 и 28 градуса, при беритбата – от 18 до 20 градуса, достатъчна влага и много кислород, защото без него не могат да растат и да имат хубав търговски вид. Гъбопроизводството иска познания и упоритост. Истината е, че всеки се научава и чрез резултатите можеш да измерваш какви знания си придобил.
– Личи, че доста сте инвестирали във вашия гъбарник.
– Без инвестиции не може, но в България това е трудно. Оборудването струва много пари. Само един блок е около милион и половина. Затова пристъпваме към кредити, но те досега бяха с много висок лихвен процент. Участвали сме няколко пъти по различни европейски програми. Но да достигнеш до тях е толкова трудно, че не мога да ви опиша. Изготвят се по 300-400 документа, сменят се правителства, срокът на един документ минава, след това – нов документ и процедурата се усложнява. А през това време, ако си теглил кредит, лихвите се трупат и понякога сами се отказваме от тези инвестиции. В момента се нуждаем от нови термични камери за работа по технологичен процес – фаза 2, а за фаза 3 трябва много по-голяма стерилност и още оборудване, което да предпази гъбите от болести и неприятели. А те са много, разделени на няколко групи – плесени, вируси, бактерии, акари и мухи. Мицелът също е плесен, но е полезна плесен, която образува плодно тяло и става за храна на човека. Затова се стараем когато компостираме, да направим такава хранителна среда, подходяща за печурковия мицел, че да се развие бурно, да изпревари неприятелите, за да може да даде по-добър добив, да бъде рентабилно това производство. Борбата с болестите и неприятелите е много сериозна. Ако човек започне да чете за болестите, ще се откаже да гледа гъби.
– Разкажете, че по-младите ви колеги да знаят как приготвяте компоста.
– Приготвянето на компоста не става със съвет. Има хора, които са се специализирали, разполагат с добри компостни площадки, където спазвайки технологиите и рецептите, могат да правят добър компост. Понякога има и обикновени гъбари, правят си компост за тях. При големите производители, като мен, изискванията са малко по-големи заради мащабите на производството. И старанието, рецептата, изходните материали много трябва да се подбират, за да не се допускат грешки. Има най-различни рецепти за компоста, които се правят според изходните материали. А мицелът – в България има двама-трима човека, които произвеждат мицел, но ние работим с мицел, който внасяме от Унгария. Да ви кажа мярката за добив на печурка е на тон компост. На запад, където много напреднаха с технологиите, имат едно измерение – около 300 кг добив гъба на тон компост. Ние понякога го постигаме, понякога – не можем. Предимството на третата фаза е, че може да се направят от 8 до 10 зареждания в годината. В този случай мицелът вместо в помещението се развива в термични камери, при специален режим. Получава се инкубация на мицела, развитие в компоста и е готов за засаждане. Едновременно със засаждането се слага покривката и от 14-ия до 18-ия ден се започва да се бере. А ние започваме между 30-ия и 35 ден, на втора фаза. Камерите се построяват. Те са скъпи камери. Но най-трудното при тях е, че се иска голяма стерилност. Ние все още не сме готови да направим трета фаза. Има вече опити, но ще трябва да мине още известно време.
– Какво искате да кажете на хората, които работят в МЗХ?
– Аз има какво да кажа на МЗХ, на НАП и на Министерството на финансите. Около 300-400 тона гъби на месец се внасят от Полша. Това са по евро и 30 цента средно за килограм. Представете си колко пари изтичат от бедна България към богата Полша. Ние нямаме възможност да направим такова производство. За да го направим, трябва да бъдем стимулирани. Първо да има някакви преки плащания. Нас – гъбопроизводителите, ни няма никъде. Мислят, че печелим много, а всъщност започнахме да фалираме един по един. Затова аз имам едно предложение към тези трите инстанции, които изброих. В търговията с плодове и зеленчуци в България цари един безпорядък. На запад му казват – нелоялна конкуренция. Значи – внасят се плодове, зеленчуци и гъби, и успяват митничарите да хванат само цената при вноса. Оттам нататък как се продава, колко и на какви цени – никой не знае. И всички данъци – ДДС-та, плосък данък, вноските към НОИ, здравните – изчезват. И от това губи хазната. И то – много. Губи, защото има земеделски производители, които се крият зад тези две буквички – ЗП /земеделски производител/ и не са регистрирани по ДДС, не ги интересуват никакви фактури. А те продават на цени с ДДС. А пък ние, които искаме да сме „на светло“, излизаме „на светло“ – няма на кого да продаваме с ДДС. Защото не сме конкурентни. Затова апелирам към Министерството на финансите. Нека всички фирми, извършващи търговска дейност, да бъдат регистрирани по ДДС. Нека бъдат регистрирани като земеделски производители, да се възползват, ако има някакви субсидии или допълнителни плащания, но да бъдат регистрирани по ДДС, за да могат и те да си плащат данъците, както всички нас. За да можем да излезем всички „на светло“, както се казва, и да няма сива икономика, особено в зеленчукопроизводството и вноса на плодове и зеленчуци. Още нещо искам да кажа на тях – тези групи, които са ги направили по 7-8 зеленчука в един код – това устройва много хора, особено българските вериги. Когато купуват гъби, те не взимат фактури, а си приспадат ДДС-то, защото взимат други стоки в тази група. Никой не иска фактура с ДДС за гъбите. Имам едно предложение към МЗХ. Тези директни плащания, субсидии, както искат да ги наричат, да се дават на всички, но не така, както ги раздават сега – на площ, а да се дават срещу фактура. Произведена и продадена стока. Който си я е продал, той си го е продал с ДДС и си е сложил в джоба без фактура. А този, който е с фактура, той е на светло и трябва да получава субсидии. Тогава нашето производство ще се възроди и ще се стараят всички да произвеждат и да получават субсидии. Ще има постъпления и от данъци към държавата. А сега почти няма.
– Да не се окажат инвестициите, които са направили гъбопроизводителите, безсмислени? Много гъбарници затварят врати.
– Наистина е така! Причините са това, което ви казах. Веднъж сме получили една субсидия, само веднъж, преди три години по схемата „de minimis“ и толкоз. Трябва да бъдем стимулирани както животновъди, зърнопроизводители и всички останали. Но това стимулиране трябва да постъпва до всички производители, а не до определен кръг хора. Има неправилно разпределение на субсидиите. Там е болката. Нека се стимулират всички равномерно. Затова искам всички да са регистрирани по ДДС. Защото българинът е най-големият изобретател, прави всякакви финансови упражнения, за да може да излъже държавата.
– Бялата или кафявата печурка е по-търсена?
– Кафявата гъба се отглежда малко по-леко, защото има по-малко неприятели, по-вкусна е, но не е така търсена и желана. Но бялата е традиционна и се продава в най-големи количества. От цялото количество продавани гъби 5 или 10% са кафяви гъби. В Гърция е по-различно. Там между 20 и 30% предпочитанията са в полза на кралската печурка. Лошото при нея е, че тя не става за консервиране, а само за прясна консумация.
Автор: Диана Александрова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ