Фалитът на малките мелници и пекарни

Жътвата на пшеница започна с очаквания за много добра реколта. Въпреки студената пролет, пороите и градушките, прогнозите сочат, че тази година зърнопроизводителите ще приберат над 5 милиона тона зърно. За сравнение – през миналата година хамбарите и складовете бяха напълнени с близо 4 милиона и 600 000 тона жито. За обезпечаване на зърнения баланс на страната са нужни около 2 млн. и 200 000 това зърно.

Агростатистката отчита увеличаване на почти всички площи, засети със зърнено-житни култури. С малко над 12 % са нараснали и площите с пшеница. Ясно е – интересът към зърнопроизводството, захранен от европейските субсидии, продължава да расте. 

Какво се случва обаче с богата реколтата? Колкото и да звучи невероятно, но малка България е сред водещите страни в света по експорт на пшеница. Традиционно изнасяме около 65% от отгледаното зърно у нас. Освен това, страната ни изнacя и oĸoлo 15% oт oбщия ĸaпaцитeт бpaшнo, ĸoeтo пpoизвeждa. Eĸcпopтът e нacoчeн пpeдимнo ĸъм Pyмъния и Гъpция, зaщoтo ĸoлĸoтo пoвeчe пътyвa бpaшнoтo, тoлĸoвa пo-нeпpoдaвaeмo cтaвa.