Точки за Северозапада по ПРСР заради безработица и изостаналост
-Къде намира място Българският северозапад при приоритетите по ПРСР в новия програмен период?
– Предимствата му са един от акцентите на ПРСР в новия програмен период. За всички проекти, независимо дали са на земеделски производители, за хранително-вкусовата и преработвателната промишленост или за публичните дейности, се предвижда допълнителен брой точки.
– Дали това ще промени картината на парадоксите. В община Хайредин например няма къде да преспиш. Няма къщи за гости, няма хотели – трябва да пътуваш до Козлодуй?
– Надявам се. Макар че нещата са обвързани и кандидатите в миналия програмен 2007-ма-2013 година сами преценяваха потенциала си. Има условия за туризъм в района за да поемат риска да кандидатстват за къща за гости или хотел . Иначе близо 80 процента от бюджета за нестопански дейности бяха изразходвани с приоритет туризъм, но на територията на цялата страна. Като в предишния програмен период не се даваше приоритет на съответен район, а самата инвестиция за туризъм бе предимство.
– Кой е основният критерий за даване на предимство на проектите от Северозапада през новия програмен период?
– Създаването на нови работни места. Говорите за община Хайредин. Там безработицата е най-висока от целия Северозапад, над 70 % . Това е с около 30 процента повече от средната за страната – 40 %. Обезлюдяването е последица. Така например по ПРСР сме предвидили създаването на 4 600 работни места от реалзиринето на 1 600 проекти за неземеделски дейности.
-Да уточним съдържанието на неземеделски дейности в случая?
-Такива например са туризмът, производството на мебели, сувинири, информационни технологии. Стига да са на територията на селски район. Ние ще подпомагаме стартирането на бизнес, както и развитието на същестувващ вече.
-А читалищата, за които и Радичков пишеше, че са първа грижа на крайно бедните хора в Северозапада, по коя подмярка ще се подпомагат?
-Те са в публична дейност и за тях се прилага подмярка 7.2, за инвестиции в малка по размер инфраструктура.
-А кога ще бъдат отворени тези подмерки?
– За подмярката за нестопанска дейност не сме предвидили да бъде отворена тази година, защото това зависи от Разплащателна агенция и други обстоятелства. Предстои публикуването на индикативен график за следващата година и тогава ще се определи датата за отварянето и. Що се отнася до читалищата и общините, за публичните дейности, вече имаме готовност и всеки момент ще бъде публикувана Наредбаза за условията и реда за получаване на тази помощ. В края на август и началото на септември читалищата ще могат да кандидатстват по подмярка 7.2 от ПРСР.
– Как оценявате активността и коректността на проектите по подмярка 7.6 за „Проучвания и инвестиции, свързани с поддържане, възстановяване и подобряване на културното и природно наследство на селата“ , която е по мярка 7 „Основни услуги и обновяване на селата в селските райони“ от Програмата за развитие на селските райони?
-Активността е голяма. Добре е, че този път акцентът е поставен върху паметници на културата с местно и национално значение. Нужно е да съхраняваме културното си наследство и трябва да сме наясно, че то е в основата на развитието на селските ни райони.
-Защото ще се съгласите навярно – всяка криза в материалното, социалното и пр. в основата си е духовна?
-Точно така е. Макар че да не забравяме – тези църкви, които сега реконструираме с проекти, в миналото са изграждани с даренията на бедните хора. Миряните не са разчитали на Европейски средства. Изборът им ги е водил.
– Нека сме по-конкретни. Например проект от Северозапада, в споменатите в началото на разговора сфери, колко повече точки ще получи?
-За беработица – до 5 точки, а затова че е в Северозапада – до 3 точки. Но нека отбележа, че другият важен показател е дали районът все пак е населен. Защото не можем да си позволим парите на данъкоплатците от целия ЕС да отидат в обезлюдени райони.
– Но нима това не е най-големият парадокс? Хората нямат работа и това обезлюдява района, а тъкмо защото е обезлюден – те нямат шанс с проектите си ?
-Да, има известен парадокс. Но това са парите на Европейските данъкоплатци и принцип в политиката на ЕС.
– Познавате ли пътищата на Северозапада? Затъвала ли сте по тях?
-Да. Много добре. Аз съм от Вършец. Състоянието е много тежка.
- В община Хайредин например е като след война. А пътят до Козлодуй е национален.
-Тъкмо затова. Пътищата трудно ще се оправят чрез мерки на МЗХ само. Те са основна грижа на държавата и Министерство на регионалното развитие. Пък и от бюджета на ПРСР средствата отиват предимно за земеделие и хранително-вкусовата промишленост. Разбира се, и за инфраструктура.
– И все пак не са малко реализираните средства като публични инвестиции по ПРСР в миналия програмен период. Какво предстои?
-Да, в миналия програмен период са усвоени са 155 млн.лв за областите Видин ,Враца и Монтана по Мярка 321 – „Основни услуги за населението в селските райони“ . Общо за 71 проекта. И още 78 проекта за обновяване и развитие на населените места в селските райони. Но нуждите са огромни, и по отношение на пътищата и улиците, и по отношение качеството на водата. Не случайно в НПП сме заложили 620 млн. лв. за публична инфраструктура по М 7. и предстои прием на проектите. Безвъзмездната помощ за един проект може да стигне до 3 мил. лв. и стопроцентово ще бъде само за общините.
автор: Ваня Манолова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ