Ум на живо от старите лозари
Разговор с Юлиян Мадевов, синът
– Познават Ви като един от най-упоритите млади хора, които са се заели да възродят лозарството в Поморие. Колко голям е „експериментът“ да продължите?
– Гледаме винени сортове, общо 80 дка. С овошките имането ни става 130 дка. Работим главно с чужд посъдъчен материал: от Германия, от Италия, Германия, Франция.
– Но така излиза, че прославеното вино от Поморие, всъщност е от чужбина. Няма ли наши сортове?
– Нашите сортове вече не са с това качество. Външните дават и по-добри добиви. По-устойчиви са на климатични промени и на вирусни заболявания. Няма ги предишните маточници, с които работеха старите агрономи. Едва сега започва известно възраждане на старото производство и типични местни сортове. Но се иска много труд и време, а пазарът често диктува съвсем друго. Жалко е ако се загуби традиционното прозводство.
– Не са малко и запустелите лозя в района.
– Да. Още едно потвърждение, че лозето е наистина с дълбок корен и когато се загуби традицията, трябва много труд. То и в буквалния смисъл е така. Като изсъхне лозето, трябва почвата да се риголва, да се обърне на голямата дълбочина, около 80 см. Така „мъртвицата“ се изважда отгоре. После като се подготви земята, коренът влиза в „питомника“, а „мъртвицата“, която е останала отгоре, се съживява чрез контакта си с всички нужни елементи от въздуха и с обработка.
– Как се срещнахте с дедите си в лозарството?
– Задочно. През 1990-91 година ни възстановиха част от земите на дядо ми, който е бил едър и прославен лозар. Лека-полека с баща ми влязохме в „занаята“. Той винаги е бил до мен с точния съвет.
Разговор с Васил Мадевов, бащата:
– От дедите си. Е, отвсякъде може да вземеш нужното. Например преди 4 години бях управител на една Кредитна кооперация по линия на ФАР. Отидохме в побратимен град в Гърция и ни показаха как да присаждаме дивачки на място. По принцип е обратното – гърците вземат от нас ум в лозарството. Но в този случай предприемчиви хора ни показаха на място успешна практика. И друго. Учудиха се когато ги попитах на каква цена им изкупуват гроздето. Просто дириктно си го закарват в близкия Винпром и когато се реализира готовото вино, си уреждат сметките.
– Казват че при захарните сортове особено личи как ден година храни и че трябва „да се улови мига“. Така ли?
– Абсолютно вярно. Технолозите са тук в различни часове на един ден за да установят кой е най-добрият момент за брането. Едно звено може да скъса цялата верига: грозде –вино – традиция. Гледаме и някои български десертни гроздове, създадени в Института в Пловдив. Те са много по-трудоемки.
– Има ли поне един етнически българин, който да бере на лозята Ви?
– Не, честно. Така е и с другите стопанства наоколо. Но пък мога да се похваля, че работниците ми са много съвестни. Истинският проблем са прекупвачите, които правят виното по-евитно от минералната вода. Така е и с черешите, които предприемчиви хора започнаха да гледат в района на Поморие. Реколтата беше много добра, въпреки че от юни до края на септември не беше валяло тук.
Гледайте подробности в предаването "Говори България" на 9 октомври от 18:00 часа по телевизия Агро ТВ.
Автор: Ваня Манолова
СВАЛИ МОБИЛНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ НА АГРОТВ